МЕТЛЀЯ СЕ, - eѐш се, мин. св. метля̀х се, прич. мин. св. деят. метля̀л се, -а се, -о се, мн. метлeл̀и се, несв. непрех. Диал. Метлосвам1, мотая се, шляя се.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
